Има нещо магично в утрото, когато майката е будна. Още преди първите лъчи на слънцето да докоснат прозорците, нейната топлина вече осветява дома. Независимо дали е с аромат на сутрешно кафе, приглушеният шум от приготовления за деня или простият факт, че знаем, че тя е там – нейното присъствие прави дома истински жив.

Думите на Халил Джубран описват тази истина по най-красивия начин. Майката е светлината, която изпълва пространството с обич и грижа. И макар че няма как да ѝ се отблагодарим напълно за всичко, което прави, малки жестове като цветя и споделени моменти носят със себе си посланието: „Обичам те. Ти си най-важната за мен.“

Всеки има различна история за първите цветя, които е подарил на майка си.

Може би това беше рошаво полско цвете, откъснато с нетърпение в детските години – поднесено с малки ръчички и широка усмивка. Майките винаги се радват на тези цветя повече от най-скъпите букети, защото в тях има чиста, неподправена любов.

Може би беше първата закупена роза с пестеливо събирани джобни пари – онзи момент, в който разбираш, че майката заслужава нещо специално, и се чувстваш горд, че можеш да ѝго дадеш.

Може би беше моментът, когато за първи път като възрастен избра букет, за да кажеш „Благодаря“ – с мисъл, че този жест е малък, но значим начин да върнеш частица от любовта, която тя винаги е давала.

Каквито и да са тези спомени, те носят едно общо послание – цветята са не просто подарък, а признание за всичко, което майката е за нас.  Независимо от вида на цветята, самият жест носи посланието, което всяка майка заслужава да чуе: „Ти си важна. Ти си обичана. Ти си светлината на този дом.“

Денят на майката е чудесен момент да поднесем цветя, но истината е, че всяка майка заслужава този жест не само веднъж в годината. Независимо дали ще бъде с букет, с един откъснат полски цвят или просто с няколко мили думи – важното е да ѝ напомним, че тя е светлината, която никога не угасва.

Защото „Всички къщи са тъмни, докато майката не се събуди.“